. . . too weird to live . . . too rare to die . . .

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Hydrurga leptonyx a.k.a. Леопардов тюлен

Динамиката. Композициятя. Пингвинските черва. Breathtaking.
Дължина: 3 до 3,5 м.
Тегло: до 400 кг. 
Местообитание: Антарктика
Продължителност на живота: 12 до 15 г.

      Това са леопардовите тюлени на кратко, които малко или много вече са ни познати като големите кръвожадни гадове, преследващи малките сладки рисувани пигвинчета в различни анимационни филми.

   
       Леопардовите тюлени могат да нападнат дори и хора, какъвто е случаят с биоложката Кърсти Браун от 2003 г. В продължение на шест минути тя била държана в зъбите на тюлен на дълбочина 70 м, докато не се задушила (единственият смъртен случай на човек, свързан с леопардов тюлен).


        Според канадския фотограф (и автор на тези снимки), Пол Никлън, те имат и друга страна. Снимайки ги под водата, той вижда, че те проявяват по- скоро любопитство, отколкото агресия към него. Един леопардов тюлен дори идва на два пъти да му се похвали с улова си (като домашно коте, което ако поиска може да ти отнесе главата).

неделя, 21 ноември 2010 г.

Мои снимки ||


"All right," said Susan, "I'm not stupid. You're saying humans need ... fantasies to make life bearable."
No. Humans need fantasy to be human. To be the place where the falling angel meet the rising ape.
"Tooth fairies? Hogfathers?"
Yes. As practice. You have to start out learning to believe the little lies.
"So we can believe the big ones?"
Yes. Justice. Duty. Mercy. That sort of thing.
"They're not the same at all!"
Really? Then take the universe and grind it down to the finest powder and sieve it through the finest sieve and then show me one atom of justice, one molecule of mercy. And yet you act, like there was some sort of rightness in the universe by which it may be judged:
"Yes. But people have got to believe that or what's the point?"
My point exactly.
  
     Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава -- само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разбере! Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от лоши деца и от котките.

събота, 20 ноември 2010 г.

The world is split into two kinds of people, those who would go out for a drink with John Lennon, and those who'd choose Paul MacCartney ... After The Beatles came back from India, Lennon wrote "Happiness Is a Warm Gun" and McCartney wrote "Ob-La-Di, Ob-La-Da". End of argument.


                                                                                      - Paul Bettany

Dear God