— Няма ли да ме ругаеш?
— Да те ругая ли?
— Ами да, нали все ме ругаеш, като направя беля. Няма ли да речеш: „Ако те нямаше тебе, щях да си взема петдесетте доларчета...“
— Боже мой! Забравяш всичко, а помниш всяка моя дума.
— Е, започвай де! Джордж потръпна и подхвана вцепенен:
— Ако бях сам, така лесно щях да си живея, — Гласът му беше равен, безстрастен. — Щях да си работя и за нищо да не мисля.
Той млъкна.
— Продължавай — каза Лени. — „А дойде ли краят на месеца...“
— А дойде ли краят на месеца, вземам си петдесетте доларчета... и в някое заведение.
Джордж пак млъкна. Лени го гледаше с нетърпение.
— Продължавай, Джордж — каза той. — Няма ли да ругаеш повече?
— Не — отговори Джордж.
— Ще се махна, то се е видяло — рече Лени. — Щом не ме искаш, ще хвана баирите и ще си заживея в някоя пещера.
Джордж потръпна отново.
— Не, искам да си останеш при мен — каза той.
— Разкажи ми пак както по-рано — заумилква се Лени.
— Какво да ти разкажа?
— За другите и за нас.
— Такива като нас нямат семейство — подзе Джордж. — Посберат малко парици, па ги пропилеят. Нямат си никого, никой не дава пукната пара за тях.
— Но при нас е друго! — възкликна Лени щастлив. — Кажи сега за нас.
Джордж мълча известно време.
— Но при нас е друго — рече той.
— Защото... Защото аз си имам приятел...
— И аз си имам приятел. Двамата сме приятели и се грижим един за друг — извика възторжено Лени.
Вечерният ветрец полъхна над поляната, зашумоли в листата и набразди зеления вир. Отново долетяха виковете на мъже, този път по-близки от преди.
Джордж свали шапка и каза с разтреперан глас:
— Свали си и ти шапката, Лени, да те полъхне ветрец;
Лени си свали послушно шапката и я сложи на земята пред себе си. Сянката над долината стана още по-синя, вечерта настъпваше бързо. Вятърът донесе до тях пукот на съчки в храсталака.
— Кажи сега как ще си живеем — подсети го Лени. Джордж се беше заслушал в далечния шум. За миг лицето му придоби замислен вид.
— Погледни оттатък реката, Лени, и ще видиш като наяве това, дето ще ти кажа.
Лени обърна глава и устреми поглед отвъд вира, по притъмнелите склонове на Габиланите.
— Ще си купим една фермичка... — започна Джордж. После измъкна от джоба си пистолета на Карлсън и свали предпазителя. Ръката с пистолета се подпря на земята зад гърба на Лени. Джордж погледна Лени в тила — там, където гръбнакът се съединява с черепа.
Нагоре по реката се чу мъжки глас, друг му отвърна.
— Продължавай — подкани го Лени. Джордж вдигна пистолета, но ръката му затрепера и той пак я подпря на земята.
— Продължавай — каза Лени. — Кажи как ще си живеем. Ще си купим фермичка и...
— Ще си имаме крава — продължи Джордж, — а също прасенце и кокошчици... Ще засадим и ливадка с люцерна...
— За зайците! — възкликна Лени. , — За зайците — повтори Джордж.
— И аз ще гледам зайците.
— И ти ще гледаш зайците.
Лени се захили до ушите от щастие.
— И ще си живеем царски — каза той.
— Да.
Лени обърна глава.
— Не се обръщай, Лени. Гледай оттатък реката, че да видиш като наяве фермичката.
Лени го послуша. Джордж погледна към пистолета. В този миг в гъстака се чуха стъпки. Джордж се обърна по посока на шума. .
— Продължавай, Джордж. Кога ще я купим?
— Скоро...
— Аз и ти.
— Ти... и аз. И всеки ще бъде добър към тебе. Никакви главоболия вече. Никой никому няма да прави зло.
— Аз пък мислех, че те е хванало яд на мене, Джордж — рече Лени.
— Не — отвърна Джордж, — не, Лени. Не ме е яд. , Никога не ме е било яд на тебе и сега не ме е яд. Искам да разбереш това.
Гласовете се чуваха по-близо. Джордж вдигна пистолета и се заслуша в тях.
— Хайде по-бързо — примоли се Лени. — Нека я вземем веднага.
— Разбира се, още сега. Нямам друг изход, нямаме друг изход.
Джордж вдигна пистолета и доближи дулото до тила на Лени. Ръката му трепереше неудържимо, но лицето му се вкамени, а с това и ръката се успокои. Той дръпна спусъка. Трясъкът от изстрела се втурна нагоре по ридовете и пак се върна. Лени потрепера, после се захлупи бавно на пясъка и не мръдна повече.
Джордж потръпна, погледна пистолета и го запрати на брега до купчината пепел.
— И аз ще гледам зайците.
— И ти ще гледаш зайците.
Лени се захили до ушите от щастие.
Благодаря за хубавия подарък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар